Залезът рисува сенки
по стените на дома ти.
Риторична, тишината,
ти напомня пак за мене.
Пада вечер. Като камък
спуска тежкото си тяло.
А в постелята ти тясна
празно е, щом пак ме няма.
Самотата се разлива
в изтъните ти вени
и без мене, и без мене,
е повехнало и сиво. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация