Но не така
Ден след ден
по път един и същ ,
вървим и чезнем!?
Едно и също се върти-
във кръговрата на живота...
-И ето идва ден във който!
Да излезнеш на трибуната-
и кажеш стига!?
Стига вече в този коловоз.
-Но във тъмното...,
отекват само мисли-
объркани и в хаос се въртят!?
Покоят нощен ти отнемат.
Не дават ти за миг поне.
Очи от умора да затвориш!
Душата ти мечтае за покой.
За сън красив и топъл!
Щом наяве ...
Не можеш да го имаш?
Така решила е съдбата...!
Държи те в плен на вечерта.
Държи те буден и самотен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
