Но не за нея плачеш ти
Вселената би се събрала
в една сълза от твоите очи,
а вечността би завидяла,
че не за нея плачеш ти.
В най-тъжната небесна стая,
за мен се молиш и скърбиш,
надяваш се да те позная,
да позволя да ме спасиш.
Но сляпа съм и все се губя.
И тъй умея да греша,
че чак душата ми се чуди
защо я мачкам и руша.
Вселената би се събрала
в една сълза от твоите очи,
а аз сълзите ти презряла,
издигам кръст до кръст с "Разпни!
Разпни!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© любимка Всички права запазени
