diesto (Данаил Антонов)
973 520
7.07.2019 г., 9:43 ч.

Но нека първо си отиде лятото.. 

  Поезия » Любовна
669 8 7

Дали наистина ще си отиде лятото? 

И август ще излее онзи дъжд, 

със който ще намокрим рамената си. 

Ти - нежното, аз - рамото на мъж... 

Ще кажем със очи, че ще останем. 

(Отдавна ти си толкова във мене.) 

И никога, тъй толкова нахален - 

в ръцете ми със страст ще те поема. 

И няма да усещаме тревогите, 

въпросите от мъчно неведение - 

ти моя ли си, аз дали съм твой. 

Ще бъде тъй ненужно. Без значение. 

Защото няма да те пусна от прегръдката, 

и пулсът на сърцето ми обичащо. 

Ще клекна под черешата пред църквата, 

и там ще разбереш, че си ми всичко! 

Но нека първо си отиде лятото!  

И август ни полее с топъл дъжд. 

Обичам те! Все повече отвсякога! 

И всякога на теб принадлежа!... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??