Но нека първо си отиде лятото..
Дали наистина ще си отиде лятото?
И август ще излее онзи дъжд,
със който ще намокрим рамената си.
Ти - нежното, аз - рамото на мъж...
Ще кажем със очи, че ще останем.
(Отдавна ти си толкова във мене.)
И никога, тъй толкова нахален -
в ръцете ми със страст ще те поема.
И няма да усещаме тревогите,
въпросите от мъчно неведение -
ти моя ли си, аз дали съм твой.
Ще бъде тъй ненужно. Без значение.
Защото няма да те пусна от прегръдката,
и пулсът на сърцето ми обичащо.
Ще клекна под черешата пред църквата,
и там ще разбереш, че си ми всичко!
Но нека първо си отиде лятото!
И август ни полее с топъл дъжд.
Обичам те! Все повече отвсякога!
И всякога на теб принадлежа!...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
🍀
