…но отговорно и дълбоко…
Свикнах да отлагам живота,
проскърцвайки със зъби, да търпя,
все в порочен кръг да се въртя.
Съсухриха ми се мечтите,
приведоха се, осиротяха,
слепи, без птици по стрехите.
Потъвам, кротко живуркайки,
главата си в пясъка гмуркайки,
безстрашно, бездушно, безоко,
но отговорно и дълбоко…
Пречупва самарът гръбнака ми,
парализира сетивата ми…
Копнеж ли?! Боже, как ме разсмя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
