5.04.2023 г., 2:05

Но под лепеното илюзиите светят

912 7 8

 

 

Все търся думите - онези, дето могат

да критикуват, без да нараняват.

Като въздишка да отнемат болката,

а вземат ли я - радост да даряват.

 

Все търся думите - разделящи по равно

да няма ощетени и обидени.

А щом замлъкнат кротко да оставят

една следа - причина за замисляне.

 

Все търся думите. Когато ги открия

подреждам ги в римувани редички.

Животът с невидима гума трие

най- първо думичките за обичане.

 

Все търся думите.Търсачката се чупи.

С две- три подръчни думи я залепям.

Без търсене светът ми ще се срути,

но под лепеното илюзиите светят.

.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...