5.04.2023 г., 2:05

Но под лепеното илюзиите светят

913 7 8

 

 

Все търся думите - онези, дето могат

да критикуват, без да нараняват.

Като въздишка да отнемат болката,

а вземат ли я - радост да даряват.

 

Все търся думите - разделящи по равно

да няма ощетени и обидени.

А щом замлъкнат кротко да оставят

една следа - причина за замисляне.

 

Все търся думите. Когато ги открия

подреждам ги в римувани редички.

Животът с невидима гума трие

най- първо думичките за обичане.

 

Все търся думите.Търсачката се чупи.

С две- три подръчни думи я залепям.

Без търсене светът ми ще се срути,

но под лепеното илюзиите светят.

.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...