Все търся думите - онези, дето могат
да критикуват, без да нараняват.
Като въздишка да отнемат болката,
а вземат ли я - радост да даряват.
Все търся думите - разделящи по равно
да няма ощетени и обидени.
А щом замлъкнат кротко да оставят
една следа - причина за замисляне.
Все търся думите. Когато ги открия
подреждам ги в римувани редички.
Животът с невидима гума трие
най- първо думичките за обичане.
Все търся думите.Търсачката се чупи.
С две- три подръчни думи я залепям.
Без търсене светът ми ще се срути,
но под лепеното илюзиите светят.
.
© Дочка Василева All rights reserved.