6.01.2009 г., 7:55

Но слънцето

Поезия

713 0 7

Вдъхновено от стиха " Очите й "
на nicol (Магьосница )

В очите й... се раждаха
звезди. И звездопадно
пръскаха се в тишината.
В очите й разбиваха се
водопади от лъчи.
Болеше ли?!
Но слънцето тъй нежно я погали...
Очите й - пресечни точки
на пътища, които
все се разминават.
Завръщаха се, и... отдалечават.
Едва ли?!
В очите й искреше любовта,
щом зърнеше го в тъмнината.
Възпламеняваха очите й
стихийни канонади...
във огнени потоци
страст
и ... слабост.
Ръцете й прегръщаха,
превърнали се
в клетвен пръстен.
Но... напразно ли?!
Или на пусто...
Замираха в очите й
два свята.
Слепоочията й боляха
от взривените
пространствени
любови.
Изгаряше. Сама.
Във себе си...
Не е ли помъдряла?!
Всъщност?
В очите й - душата
беше само крепост...
Беше... само свята.
Останала й бе...
взривената й гордост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Nella_gold (Нели )

Благодаря Ви за отзивите. Никол, миличка, не знам как, но ми стигна само заглавието.

2009-01-06T21:31:39+02:00
smile1 (Валка)

Нека я гали слънцето и водопадите да не пресъхват в очите и!
Поздрави Нел!

2009-01-06T15:15:22+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"В очите й - душата
беше само крепост..."
!!!*

Поздрав и на двечките!

2009-01-06T15:00:46+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много хубаво...
няколко пъти чета...впечатли ме...Златна.

2009-01-06T13:36:13+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Хубаво се е получило!

2009-01-06T11:57:55+02:00