Но теб те няма...
Аз зная - зле постъпих,
аз зная - не трябваше да е така,
аз зная и че те потъпках,
аз зная - мразиш ме сега.
И други ме целуват,
и други ме прегръщат,
и други аз сънувам,
но все към теб се връщам
и вече аз се мразя,
задето тъй те нараних!
И вече аз се мразя,
задето любовта разбих!
Спътникът ми нов в живота,
спътник е без цел, без посока
има хиляди лица и устни,
хиляди тела и вкусва
от мене както ти преди.
Но без тебе някак си боли.
Но теб те няма...
Самотата - тя е с мене,
самотата - тя ме обича,
самотата - нощем, денем,
безпощадно с мене тича.
А аз за тебе плача,
а аз заради теб се мразя,
а аз за теб само нещо значих
и сама от теб избягах.
Спътникът ми нов в живота,
спътник е без цел и без посока,
самота накратко го наричат
и както тебе ме обича,
но като тебе не прегръща
и света така не преобръща.
Но теб те няма...
Всяка вечер друг ми води,
всяка вечер е различен,
всяка вечер с нов мъж ходя,
но никой от тях аз не обичам.
Докосване на вятър
и целувки на сълзи
със слънчеви дуети
преследват мойте дни.
Спътникът ми нов в живота,
спътник като мен - пак без посока
всяка нощ до мен заспива
и прошепва ми, че съм красива,
какъвто искам - на такъв прилича,
но до днес аз само теб обичам!!!
Но теб те няма...
П.п. Винаги ще те обичам, Веско!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петето Всички права запазени
мерси, Тошенце 
