Но теб те няма...
Аз зная - зле постъпих,
аз зная - не трябваше да е така,
аз зная и че те потъпках,
аз зная - мразиш ме сега.
И други ме целуват,
и други ме прегръщат,
и други аз сънувам,
но все към теб се връщам
и вече аз се мразя,
задето тъй те нараних!
И вече аз се мразя,
задето любовта разбих!
Спътникът ми нов в живота,
спътник е без цел, без посока
има хиляди лица и устни,
хиляди тела и вкусва
от мене както ти преди.
Но без тебе някак си боли.
Но теб те няма...
Самотата - тя е с мене,
самотата - тя ме обича,
самотата - нощем, денем,
безпощадно с мене тича.
А аз за тебе плача,
а аз заради теб се мразя,
а аз за теб само нещо значих
и сама от теб избягах.
Спътникът ми нов в живота,
спътник е без цел и без посока,
самота накратко го наричат
и както тебе ме обича,
но като тебе не прегръща
и света така не преобръща.
Но теб те няма...
Всяка вечер друг ми води,
всяка вечер е различен,
всяка вечер с нов мъж ходя,
но никой от тях аз не обичам.
Докосване на вятър
и целувки на сълзи
със слънчеви дуети
преследват мойте дни.
Спътникът ми нов в живота,
спътник като мен - пак без посока
всяка нощ до мен заспива
и прошепва ми, че съм красива,
какъвто искам - на такъв прилича,
но до днес аз само теб обичам!!!
Но теб те няма...
П.п. Винаги ще те обичам, Веско!
© Петето All rights reserved.
мерси, Тошенце 
