Но теб те няма
Отронвам сълза след сълза,
а теб все те няма у дома.
Защо ме обрече на самота;
осъди мен и любовта.
И чакам в тишината
да се почука на вратата;
да отворя и да зърна твоето лице,
да ме помилват нежните ти ръце
Но теб те няма, няма те в нощта
и чакам при себе си любовта;
чакам отговор на моя зов, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация