Но теб те няма

Отронвам сълза след сълза,

а теб все те няма у дома.

Защо ме обрече на самота;

осъди мен и любовта.

И чакам в тишината

да се почука на вратата;

да отворя и да зърна твоето лице,

да ме помилват нежните ти ръце

Но теб те няма, няма те в нощта

и чакам при себе си любовта;

чакам отговор на моя зов,

няма ли някой да ме утеши с любов?

...

Избърсвам сълзите и поглеждам напред

и не желая да виждам само теб.

Ще видя аз истинската си любов,

а ти беше само отговор на моя тъжен зов.