Но тръгнах
Родих се.
В утрото на твоя ден,
на твойто лято златокосо.
Проходих.
Нямаше пред мен
препъни-камък.
Изправих се след падане.
След удар -
пореден удар от шамар...
Не ми е... първи.
Привикнала съм с тях отдавна.
И не ги броя.
... След сетен опит
да проходя, босонога.
Нещо ме убоде по петата...
Но тръгнах.
Болката забравих,
днес не съществува.
Вървя.
Защото знам -
не е заключена
вратата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
