Но виното искри в очите
Стоя пред чашата със вино.
Навън вали... И е заразно!
Самотно е... Проклета зима!
А чашата до мен е празна...
И май ще взема телефона...
( Щом хванеш го и си... дотука!
О, Господи! Сълзи ли рониш?!
Напи се май!) Какво ми пука!
Това е вече трета чаша!
И става трудно да се диша
от липса... Почвам да се плаша!
Да звънна ли? Дали да пиша?
(Ооо! Звъннеш ли, ще станеш смешна!
Изпий си виното и лягай!
Той беше грешка. Груба грешка!
Не го търси! Не ти приляга...
Ще бъде фал! Недопустимо!)
Добре, изтривам си сълзите...
Навън вали... Проклета зима!
Но виното искри в очите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
