Feb 17, 2018, 2:10 AM

Но виното искри в очите 

  Poetry » Love
3001 19 19

Стоя пред чашата със вино.

Навън вали... И е заразно!

Самотно е... Проклета зима!

А чашата до мен е празна...

 

И май ще взема телефона...

( Щом хванеш го и си... дотука!

О, Господи! Сълзи ли рониш?!

Напи се май!) Какво ми пука!

 

Това е вече трета чаша!

И става трудно да се диша

от липса... Почвам да се плаша!

Да звънна ли? Дали да пиша?

 

(Ооо! Звъннеш ли, ще станеш смешна!

Изпий си виното и лягай!

Той беше грешка. Груба грешка!

Не го търси! Не ти приляга...

 

Ще бъде фал! Недопустимо!)

Добре, изтривам си сълзите...

Навън вали... Проклета зима!

Но виното искри в очите!

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??