1.11.2017 г., 23:37

Ноември без теб...

849 3 4

 

Ноември без теб...

 

Когато земята ме погледне...,

когато небето затвори очи...,

когато денят тъй ме докосне,

когато нощта тъй се появи...

 

А аз замлъкнала във песента,

някъде там в стъпките на пясъка,

в морето, в картината на плажа,

вървя и с усмивка пея за теб...

 

Докато вълните припяват с мен...

за звездите и лъчите над нас...,

така както художника като поет

изписва нечие име с куп цветове...

 

И изведнъж чувствам как дъжда

ми шепне да погледна към слънцето...

как луната в нощта на сърцето му...

го осветява и пламъка запалва отново...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...