Ноември без теб...

Когато земята ме погледне...,

когато небето затвори очи...,

когато денят тъй ме докосне,

когато нощта тъй се появи...

А аз замлъкнала във песента,

някъде там в стъпките на пясъка,

в морето, в картината на плажа,

вървя и с усмивка пея за теб...

Докато вълните припяват с мен...

за звездите и лъчите над нас...,

така както художника като поет

изписва нечие име с куп цветове...

И изведнъж чувствам как дъжда

ми шепне да погледна към слънцето...

как луната в нощта на сърцето му...

го осветява и пламъка запалва отново...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

2017-11-13T00:49:15+02:00

Благодаря ти от сърце, Антоанета!
AnnaKarenina (Антоанета Антонова)

2017-11-10T21:30:10+02:00

Много красиво!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2017-11-09T23:13:02+02:00

Благодаря ви от сърце! Поздрави и прегръдки! Бъдете вдъхновени и щастливи!
генек (Георги Коновски)

2017-11-02T07:59:45+02:00

Хубаво...