Nov 1, 2017, 11:37 PM

Ноември без теб...

852 3 4

 

Ноември без теб...

 

Когато земята ме погледне...,

когато небето затвори очи...,

когато денят тъй ме докосне,

когато нощта тъй се появи...

 

А аз замлъкнала във песента,

някъде там в стъпките на пясъка,

в морето, в картината на плажа,

вървя и с усмивка пея за теб...

 

Докато вълните припяват с мен...

за звездите и лъчите над нас...,

така както художника като поет

изписва нечие име с куп цветове...

 

И изведнъж чувствам как дъжда

ми шепне да погледна към слънцето...

как луната в нощта на сърцето му...

го осветява и пламъка запалва отново...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...