Nov 1, 2017, 11:37 PM

Ноември без теб...

839 3 4

 

Ноември без теб...

 

Когато земята ме погледне...,

когато небето затвори очи...,

когато денят тъй ме докосне,

когато нощта тъй се появи...

 

А аз замлъкнала във песента,

някъде там в стъпките на пясъка,

в морето, в картината на плажа,

вървя и с усмивка пея за теб...

 

Докато вълните припяват с мен...

за звездите и лъчите над нас...,

така както художника като поет

изписва нечие име с куп цветове...

 

И изведнъж чувствам как дъжда

ми шепне да погледна към слънцето...

как луната в нощта на сърцето му...

го осветява и пламъка запалва отново...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...