Nov 1, 2017, 11:37 PM

Ноември без теб...

855 3 4

 

Ноември без теб...

 

Когато земята ме погледне...,

когато небето затвори очи...,

когато денят тъй ме докосне,

когато нощта тъй се появи...

 

А аз замлъкнала във песента,

някъде там в стъпките на пясъка,

в морето, в картината на плажа,

вървя и с усмивка пея за теб...

 

Докато вълните припяват с мен...

за звездите и лъчите над нас...,

така както художника като поет

изписва нечие име с куп цветове...

 

И изведнъж чувствам как дъжда

ми шепне да погледна към слънцето...

как луната в нощта на сърцето му...

го осветява и пламъка запалва отново...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...