Ноември без теб...
Ноември без теб...
Когато земята ме погледне...,
когато небето затвори очи...,
когато денят тъй ме докосне,
когато нощта тъй се появи...
А аз замлъкнала във песента,
някъде там в стъпките на пясъка,
в морето, в картината на плажа,
вървя и с усмивка пея за теб...
Докато вълните припяват с мен...
за звездите и лъчите над нас...,
така както художника като поет
изписва нечие име с куп цветове...
И изведнъж чувствам как дъжда
ми шепне да погледна към слънцето...
как луната в нощта на сърцето му...
го осветява и пламъка запалва отново...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
