Лицата ни са просто маски –
шлифовани, изящно-бели.
Усмивките изваяни са сластно.
Косите вплетени с дантели.
Приличаме на гейши под дъжда –
притихнали, очакващи да спре.
Закрили под чадър грима –
потръпващи с премръзнали нозе.
Зад бляскавата пудра сме прикрили
душите си, копнежите, страха.
Ранени сме, но няма да разкрием
белязаните скули пред света! ...