Измислих среднощно, че пак си дошла -
понесла със себе си празник.
И търся те в длани от сън и мъгла.
Напразно. Напразно.
Но тези измислици дълго мълчат.
Къде те изгубих – не зная.
Пътувам на зимния залез с лъча
към края. Към края.
И старият клоун отдавна е ням.
Отдавна тежи непотребен.
Събирах звездите от звездния храм
за тебе. За тебе. ...