Ноктюрно
Измислих среднощно, че пак си дошла -
понесла със себе си празник.
И търся те в длани от сън и мъгла.
Напразно. Напразно.
Но тези измислици дълго мълчат.
Къде те изгубих – не зная.
Пътувам на зимния залез с лъча
към края. Към края.
И старият клоун отдавна е ням.
Отдавна тежи непотребен.
Събирах звездите от звездния храм
за тебе. За тебе.
Изпрах тишината от мъртъв сезон
в безумната скръб на палача.
Но в тази безсмислица има резон –
Мъжете не плачат.
Оставям след себе си бяла следа
и вести от никой не чакам.
Попих океани мълчана вода
с парцали от мрака.
Понякога в спомена плуват мъгли
с усмивки от звездни принцеси
и тихо в съня ми тъгата вали –
къде си? Къде си?
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
