radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
Jan 12, 2013, 5:21 PM  

Ноктюрно 

  Poetry » Other
761 0 20

           

 

Измислих среднощно, че пак си дошла -

понесла със себе си празник.

И търся те в длани от сън и мъгла.

Напразно. Напразно.

 

Но тези измислици дълго мълчат.

Къде те изгубих – не зная.

Пътувам на зимния залез с лъча

към края. Към края.

 

И старият клоун отдавна е ням.

Отдавна тежи непотребен.

Събирах звездите от звездния храм

за тебе. За тебе.

 

Изпрах тишината от мъртъв сезон

в безумната скръб на палача.

Но в тази безсмислица има резон –

Мъжете не плачат.

 

Оставям след себе си бяла следа

и вести от никой не чакам.

Попих океани мълчана вода

с парцали от мрака.

 

Понякога в спомена плуват мъгли

с усмивки от звездни принцеси

и тихо в съня ми тъгата вали –

къде си? Къде си?

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??