radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
12 янв. 2013 г., 17:21  

Ноктюрно 

  Поэзия » Другая
763 0 20

           

 

Измислих среднощно, че пак си дошла -

понесла със себе си празник.

И търся те в длани от сън и мъгла.

Напразно. Напразно.

 

Но тези измислици дълго мълчат.

Къде те изгубих – не зная.

Пътувам на зимния залез с лъча

към края. Към края.

 

И старият клоун отдавна е ням.

Отдавна тежи непотребен.

Събирах звездите от звездния храм

за тебе. За тебе.

 

Изпрах тишината от мъртъв сезон

в безумната скръб на палача.

Но в тази безсмислица има резон –

Мъжете не плачат.

 

Оставям след себе си бяла следа

и вести от никой не чакам.

Попих океани мълчана вода

с парцали от мрака.

 

Понякога в спомена плуват мъгли

с усмивки от звездни принцеси

и тихо в съня ми тъгата вали –

къде си? Къде си?

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??