Ноктюрно-2
Ноктюрно-2
...на Силвана
В тая звездоока вечер
без причина домъчня ми...
Може би, че съм обречен
в пустошта на Океана?...
От любов ли е?..Не зная...
Но души, не дава мира
и от тука до Безкрая
то утеха не намира...
Ако можех, бих заплакал,
но къде в душата влага!...
Чувствам как гъстее мрака
и гърдите ми пристяга...
Дали те обичам още?..
Сам не зная, а и колко,
но когато дойде нощ и
ме присвие тая болка:
малко трябва да те има
иначе ще полудея...
...Моля те недей проклина
мен и щурата идея
завъртяла ми главата,
хвърлила ме в Океана
и побратимила с Вятъра
във стихийната нирвана!..
...Но-о... ако сега самичка
под звездите си самотна
избери една от всички
и си пожелай: В Живота,
в някаква пресечна точка
да се срещнем с омиление
за да тръгнем без отсрочка
в чудното му продължение!..
Коста Качев
Едно време в
Атлантика
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
!
