8.04.2013 г., 10:41 ч.

Ноктюрно-2 

  Поезия » Пейзажна
441 0 3

 

 

     Ноктюрно-2

              ...на Силвана

     

В тая звездоока вечер

без причина домъчня ми...

Може би, че съм обречен

в пустошта на Океана?...

 

От любов ли е?..Не зная...

Но души, не дава мира

и от тука до Безкрая

то утеха не намира...

 

Ако можех, бих заплакал,

но къде в душата влага!...

Чувствам как гъстее мрака

и гърдите ми пристяга...

 

Дали те обичам още?..

Сам не зная, а и колко,

но когато дойде нощ и

ме присвие тая болка:

 

малко трябва да те има

иначе ще полудея...

...Моля те недей проклина

мен и щурата идея

 

завъртяла ми главата,

хвърлила ме в Океана

и побратимила с Вятъра

във стихийната нирвана!..

 

...Но-о... ако сега самичка

под звездите си самотна

избери една от всички

и си пожелай: В Живота,

 

в някаква пресечна точка

да се срещнем с омиление

за  да тръгнем без отсрочка

в чудното му продължение!..

                              

                                  Коста Качев

Едно време в

Атлантика

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??