Ноктюрно за летящите Жени
НОКТЮРНО ЗА ЛЕТЯЩИТЕ ЖЕНИ
Не знам защо душата ми се рови
в отдавна отлетелите ми дни –
във всички мои минали Любови,
печално срутени на съсипни.
Жените, със които съм се любил,
и в мъжките си нощи съм мечтал,
потънаха – светулчици в коруби,
дълбоко във Всемирната печал.
Да бях едно врабче, да литна, Боже! –
подире им – със ангелски крилца.
Без тях в света, до ужас невъзможен,
съм никой под оскъдните слънца.
Сънувам ги – развели светли рокли,
притулни пазви, снопчета коси.
И само в своя стих им вдигам покрив,
с надеждицата Бог да ги спаси!
Невям под лястовичата ми стряха
ще ми слетят от топлите страни? –
Жените – след които отлетяха
и моите прекрасни мъжки дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени