Ноктюрно за летящите Жени

НОКТЮРНО ЗА ЛЕТЯЩИТЕ ЖЕНИ

Не знам защо душата ми се рови

в отдавна отлетелите ми дни –

във всички мои минали Любови,

печално срутени на съсипни.

Жените, със които съм се любил,

и в мъжките си нощи съм мечтал,

потънаха – светулчици в коруби,

дълбоко във Всемирната печал.

Да бях едно врабче, да литна, Боже! –

подире им – със ангелски крилца.

Без тях в света, до ужас невъзможен,

съм никой под оскъдните слънца.

Сънувам ги – развели светли рокли,

притулни пазви, снопчета коси.

И само в своя стих им вдигам покрив,

с надеждицата Бог да ги спаси!

Невям под лястовичата ми стряха

ще ми слетят от топлите страни? –

Жените – след които отлетяха

и моите прекрасни мъжки дни.