Jun 22, 2025, 7:13 AM

Ноктюрно за летящите Жени

  Poetry » Love
256 1 1

НОКТЮРНО ЗА ЛЕТЯЩИТЕ ЖЕНИ

 

Не знам защо душата ми се рови

в отдавна отлетелите ми дни –

във всички мои минали Любови,

печално срутени на съсипни.

 

Жените, със които съм се любил,

и в мъжките си нощи съм мечтал,

потънаха – светулчици в коруби,

дълбоко във Всемирната печал.

 

Да бях едно врабче, да литна, Боже! –

подире им – със ангелски крилца.

Без тях в света, до ужас невъзможен,

съм никой под оскъдните слънца.

 

Сънувам ги – развели светли рокли,

притулни пазви, снопчета коси.

И само в своя стих им вдигам покрив,

с надеждицата Бог да ги спаси!

 

Невям под лястовичата ми стряха

ще ми слетят от топлите страни? –

Жените – след които отлетяха

и моите прекрасни мъжки дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...