24.09.2006 г., 18:07 ч.

НОЩ 

  Поезия
919 0 9
В тих сън смирява се слънцето-бог,
луната бледа с усмивка изгрява,
безмълвно се пръсва тъмнина-рог
и двойките влюбени оцветява.
Нежно сияние гордо блести
в лунна пътека сребриста
във него съзирам твойте очи
и усмивката твоя лъчиста.
Глухо отронвам две-три сълзи
и пътеката се развълнува,
омагьосана пак затварям очи,
аз идвам към теб... а може би плувам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??