Kotentseto
61 195
24.09.2006 г., 18:07 ч.

НОЩ 

  Поезия
778 0 9

В тих сън смирява се слънцето-бог,
луната бледа с усмивка изгрява,
безмълвно се пръсва тъмнина-рог
и двойките влюбени оцветява.

Нежно сияние гордо блести
в лунна пътека сребриста
във него съзирам твойте очи
и усмивката твоя лъчиста.

Глухо отронвам две-три сълзи
и пътеката се развълнува,
омагьосана пак затварям очи,
аз идвам към теб... а може би плувам...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??