20.10.2016 г., 22:54

Нощ

495 0 1

Нощта се спуска като тъмна пелерина,
звезди огряват с мека светлина,
луната ясна е и мълчалива,
укрива тайни за любовна страст...

 

Всичко спи, но аз не съм заспала,
мисълта полита някъде далеч сама,
вкуса на устните ти искам да опитам,
да сгуша се до теб в нощта...

 

Как искам да ме топлиш с твойто тяло,
в прегръдки  нека от любов горим,
а после сладко да открием Рая,
с целувка нежна заедно да спим.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...