Нощта се спуска като тъмна пелерина,
звезди огряват с мека светлина,
луната ясна е и мълчалива,
укрива тайни за любовна страст...
Всичко спи, но аз не съм заспала,
мисълта полита някъде далеч сама,
вкуса на устните ти искам да опитам,
да сгуша се до теб в нощта...
Как искам да ме топлиш с твойто тяло,
в прегръдки нека от любов горим,
а после сладко да открием Рая,
с целувка нежна заедно да спим.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
