27.08.2021 г., 19:37 ч.  

Нощ 2 

  Поезия
342 6 10

Нощта наметна звездия си шал,

по слънчев лъч към синевата слиза.

Мечтае ли цветът ѝ да е бял

макар изящна в черната си риза?

 

Ухае на парфюм. И чаша ром.

И има вкус на първата целувка.

Усещам, за сърцето ми е дом,

макар, че по сълзите ми препуска.


Нощта е нощ, със страстния си пулс

изтласкала по вените ни огън

и влизаща в живота, като трус,

и тръгваща си без да каже “Сбогом”.

 

Такава нощ, която няма жал,

която си отива хладнокръвно,

захвърлила копринения шал

съблича се, преди навън да съмне

и после се извива като дим…

оставила желание за още…

 

е нощ, в която няма да заспим.

И не е като всички други нощи.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??