Нощ 2
Нощта наметна звездия си шал,
по слънчев лъч към синевата слиза.
Мечтае ли цветът ѝ да е бял
макар изящна в черната си риза?
Ухае на парфюм. И чаша ром.
И има вкус на първата целувка.
Усещам, за сърцето ми е дом,
макар, че по сълзите ми препуска.
Нощта е нощ, със страстния си пулс
изтласкала по вените ни огън
и влизаща в живота, като трус,
и тръгваща си без да каже “Сбогом”.
Такава нощ, която няма жал,
която си отива хладнокръвно,
захвърлила копринения шал
съблича се, преди навън да съмне
и после се извива като дим…
оставила желание за още…
е нощ, в която няма да заспим.
И не е като всички други нощи.
© Деница Гарелова All rights reserved.
