16.07.2008 г., 17:20 ч.

Нощ 

  Поезия » Любовна
1031 0 2

Нощ

Нощта е тиха и спокойна.
Луната бледо грее
в полумрака на нощта
Ето, че щурецът засвири
своята песен.

Сама, облегната на стола,
аз слушам, слушам песента.
Сякаш долавям твоя глас,
който ме зове в нощта.
Унасям се, унасям се...

Усещам те до мен,
пак ме галиш нежно...
пак съм в твоя плен.
Нежно ме целуваш
и нашепваш тихо:
"Обичам те!"

Щурецът спря...
Какво ли стана...?
Завърната в реалността,
аз си спомням с болка
една истина добре позната...

"... Сама съм, далече си от мен сега,
далече си в нощта..."

© Мики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??