Нощ
Нощ
Нощта е тиха и спокойна.
Луната бледо грее
в полумрака на нощта
Ето, че щурецът засвири
своята песен.
Сама, облегната на стола,
аз слушам, слушам песента.
Сякаш долавям твоя глас,
който ме зове в нощта.
Унасям се, унасям се...
Усещам те до мен,
пак ме галиш нежно...
пак съм в твоя плен.
Нежно ме целуваш
и нашепваш тихо:
"Обичам те!"
Щурецът спря...
Какво ли стана...?
Завърната в реалността,
аз си спомням с болка
една истина добре позната...
"... Сама съм, далече си от мен сега,
далече си в нощта..."
© Мики All rights reserved.
