31.07.2008 г., 13:17

Нощ

721 0 10
 

Нощ

 

Пак е нощ.

Хладно е.

Пак съм сам сега.

Още ми парят устните,

отлепени от твоите уста.

 

Твоят дъх е все край мен

и ехото от твоите слова

като шепота на песен

ме топлят в нощта.

 

"Обичам те от по-преди!"

"Пък аз желая те повече сега!" -

Туй на двама не вреди

и място няма за тъга.

 

Съмва се.

И слънцето нощта прогони,

щом твоето "обичам те"

от жарките ти устни

сутринта ще се отрони.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...