Пак е нощ.
Хладно е.
Пак съм сам сега.
Още ми парят устните,
отлепени от твоите уста.
Твоят дъх е все край мен
и ехото от твоите слова
като шепота на песен
ме топлят в нощта.
"Обичам те от по-преди!"
"Пък аз желая те повече сега!" -
Туй на двама не вреди
и място няма за тъга.
Съмва се.
И слънцето нощта прогони,
щом твоето "обичам те"
от жарките ти устни
сутринта ще се отрони.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени