Пак е нощ.
Хладно е.
Пак съм сам сега.
Още ми парят устните,
отлепени от твоите уста.
Твоят дъх е все край мен
и ехото от твоите слова
като шепота на песен
ме топлят в нощта.
"Обичам те от по-преди!"
"Пък аз желая те повече сега!" -
Туй на двама не вреди
и място няма за тъга.
Съмва се.
И слънцето нощта прогони,
щом твоето "обичам те"
от жарките ти устни
сутринта ще се отрони.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво на Петър,много красиво !