Пак е нощ.
Хладно е.
Пак съм сам сега.
Още ми парят устните,
отлепени от твоите уста.
Твоят дъх е все край мен
и ехото от твоите слова
като шепота на песен
ме топлят в нощта.
"Обичам те от по-преди!"
"Пък аз желая те повече сега!" -
Туй на двама не вреди
и място няма за тъга.
Съмва се.
И слънцето нощта прогони,
щом твоето "обичам те"
от жарките ти устни
сутринта ще се отрони.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво на Петър,много красиво !