... нощ безтебна...
1.4K
0
42
... нощ безтебна...
Тази нощ съм сред звездите.
В своята къща от думи.
Над Земята със мисъл политай.
И ела... Искам те безумен...
Тази нощ съм остра. Като сърп.
Срязах всички пътища за връщане.
Окачих ги на Луната, в гръб,
за да мога топло да прегръщам...
Тази нощ беше... А светло е.
Отлитат дните - стъпки след копита.
Безапломбни мисли. Искрометни.
В нощ безтебна - палят ми звездите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
