НОЩ В ПУСТИНЯТА
Търкулнат пъпеш - слънцето потъна
зад дюните по Божията длан
и вятър над огньовете разпъна
продупчения от искри саван.
Лениво диша нощната пустиня,
бездушна към ламтежи и беди.
И в лунната ми сянка плъзва синя
змия
под нажежените звезди...
Смирение сърцето не научи.
Духът все на миражи се осланя...
И като хилаво пустинно куче
се лута, изоставен от кервана
на рухнали копнежи и заблуди
под никела на пагубни лъчи -
и вълчите му спомени се будят,
и светят в мрака с жълти
зли очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
