НОЩ В ПУСТИНЯТА
Търкулнат пъпеш - слънцето потъна
зад дюните по Божията длан
и вятър над огньовете разпъна
продупчения от искри саван.
Лениво диша нощната пустиня,
бездушна към ламтежи и беди.
И в лунната ми сянка плъзва синя
змия
под нажежените звезди...
Смирение сърцето не научи.
Духът все на миражи се осланя...
И като хилаво пустинно куче
се лута, изоставен от кервана
на рухнали копнежи и заблуди
под никела на пагубни лъчи -
и вълчите му спомени се будят,
и светят в мрака с жълти
зли очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Забраван Забраванов Все права защищены
