May 6, 2007, 12:40 AM

НОЩ В ПУСТИНЯТА

  Poetry
966 0 5
 

Търкулнат пъпеш - слънцето потъна

зад дюните по Божията длан

и вятър  над огньовете  разпъна

продупчения от искри саван.


Лениво  диша нощната пустиня,

бездушна към ламтежи и беди.

И в лунната ми сянка плъзва синя

змия

под нажежените звезди...


Смирение сърцето не научи.

Духът все на миражи се осланя...

И като хилаво пустинно куче  

се лута, изоставен от кервана                                   


на рухнали копнежи и заблуди

под никела на пагубни лъчи -

и вълчите му спомени се будят,

и светят в мрака с жълти


зли очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...