16.04.2016 г., 22:45

Еженощие

2K 0 1

Когато нощта занощи се
и славеи в клони запеят
и звездно небе зазвезди се
и руйно се ручеи леят...

И светят във лунна сребрянка,
зелените листи що сянка
сами си за стелка застилат
и клони се дълги простират,
за пътници денем що спират,
а нощем се тясно запират -
сърници до млада фиданка.


Те жадни усти запровират
към пресни води що се леят...
И песен си нощенна пеят,
утеха за всякоя жажда
и корени горски охлаждат
поейки ги с бистра водица...

Да може и всякоя птица,
глава си в гнездо прислонила,
в гнездо тъй по - меко от свила,
да спи чак до ранна росица...
Далече от в дупка лисица,


що броди по нощите тъмни
край буйни простори пшеница
за свои си малки храница
във майчино мляко да влее...

Да може щом слънце изгрее
и вятър мъгли щом отвее
и дененно всичко запее,
накърми и в сън потопи се,
когато нощта разнощи се.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...