16.04.2016 г., 22:45

Еженощие

2K 0 1

Когато нощта занощи се
и славеи в клони запеят
и звездно небе зазвезди се
и руйно се ручеи леят...

И светят във лунна сребрянка,
зелените листи що сянка
сами си за стелка застилат
и клони се дълги простират,
за пътници денем що спират,
а нощем се тясно запират -
сърници до млада фиданка.


Те жадни усти запровират
към пресни води що се леят...
И песен си нощенна пеят,
утеха за всякоя жажда
и корени горски охлаждат
поейки ги с бистра водица...

Да може и всякоя птица,
глава си в гнездо прислонила,
в гнездо тъй по - меко от свила,
да спи чак до ранна росица...
Далече от в дупка лисица,


що броди по нощите тъмни
край буйни простори пшеница
за свои си малки храница
във майчино мляко да влее...

Да може щом слънце изгрее
и вятър мъгли щом отвее
и дененно всичко запее,
накърми и в сън потопи се,
когато нощта разнощи се.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...