Нощен плен
Дървета от вятър люляни.
Отгоре е синьо небе.
Отдолу са цветни поляни
и слънцето топло гребе.
И птиците лупинги правят -
разсичат небето на две.
А нивите клас си изправят,
денят ми в ръцете се взе.
И слънцето крак си повлече
към залеза чакан и драг.
Луната надяна елече -
зачака си нощния мрак.
А аз в календар на стената
задрасках поредния ден.
В душата си спуснах платната -
нощта ме отвлече във плен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
