7.10.2015 г., 7:52 ч.

Нощен плен 

  Поезия
5.0 / 6
432 0 5
Дървета от вятър люляни.
Отгоре е синьо небе.
Отдолу са цветни поляни
и слънцето топло гребе.
И птиците лупинги правят -
разсичат небето на две.
А нивите клас си изправят,
денят ми в ръцете се взе.
И слънцето крак си повлече
към залеза чакан и драг.
Луната надяна елече -
зачака си нощния мрак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
  • Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
  • Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
  • Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...

Още произведения »