Очите ти бляскат като нощен асфалт,
а аз препускам на моя вихрогон пешком
да открехна райските порти
и прогоним мълниите помежду ни!
Изгаси светлините
и от боговете заръчай
бушуващи страсти и пожар,
който винаги да помним!
Обгърнати в блажено разтапяне
от чуруликането на утринните птици,
замечтани и притихнали да споделим
изгрева на втората надежда!
Свода небесен нощем
да прелетим невинно с ангелски крила,
упоени в Безкрайността
и се преборим срещу бури, урагани,
а ледените крепости да стопим
на тежката пулсираща буца
и я изпратим да плува в морето!
© ДИМА Всички права запазени