30.07.2024 г., 8:40

Нощен полет

378 0 0

       

       Нощен полет

 

Въздухът не ми достига,

тъмно, няма светлина…

Иска ми се да съм птица

в нощното небе да полетя.

 

Може би ще те открия,

буден ли си още ти?

Що за лоша орисия?

Времето ни раздели.

 

Спиш ли? Още ли сънуваш

моите коси, очи?

В този сън дали откриваш

само моите черти?

 

Пулсът ми дали усещаш?

Как обича моето сърце!

Устните ми ще докоснат

нежно твоето лице.

 

        Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...