Въздухът не ми достига,
тъмно, няма светлина…
Иска ми се да съм птица
в нощното небе да полетя.
Може би ще те открия,
буден ли си още ти?
Що за лоша орисия?
Времето ни раздели.
Спиш ли? Още ли сънуваш
моите коси, очи?
В този сън дали откриваш
само моите черти?
Пулсът ми дали усещаш?
Как обича моето сърце!
Устните ми ще докоснат
нежно твоето лице.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени