Въздухът не ми достига,
тъмно, няма светлина…
Иска ми се да съм птица
в нощното небе да полетя.
Може би ще те открия,
буден ли си още ти?
Що за лоша орисия?
Времето ни раздели.
Спиш ли? Още ли сънуваш
моите коси, очи?
В този сън дали откриваш
само моите черти?
Пулсът ми дали усещаш?
Как обича моето сърце!
Устните ми ще докоснат
нежно твоето лице.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
