Душно е,
тежко…
В прецъфтелите липи
вятърът спи
и навярно сънува
как с вълните морски
флиртува.
Нощта едва диша.
Луната виси оцъклена,
няма,
а звездите
свенливо примигват.
Само щурците
едва просвирват.
Нощна мараня…
Единствено
мисълта ми е будна –
все тича
към теб.
© Ласка Александрова Всички права запазени
мисълта ми е будна –
все тича
към теб.
Прекрасна поезия!