Нощна мараня
Душно е,
тежко…
В прецъфтелите липи
вятърът спи
и навярно сънува
как с вълните морски
флиртува.
Нощта едва диша.
Луната виси оцъклена,
няма,
а звездите
свенливо примигват.
Само щурците
едва просвирват.
Нощна мараня…
Единствено
мисълта ми е будна –
все тича
към теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени