Нощна пеперуда
Нощта, със пеперудени криле,
докосва измореното ми тяло,
По-нежна е от майчини ръце.
Тъй дълго за покоя е копняло...
Прегръща ме жадувана тъма.
Отдавна знам - не топли светлината.
Боли от всяка следваща лъжа.
Ще бъде ли различно по-нататък?
Животът ни е просто кратък сън,
от който искам аз да се пробудя.
Ще полетя към пламъка навън!
Превръщам се във нощна пеперуда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
