20.01.2018 г., 15:02  

Нощна пиеса

983 5 16

Грейнало е днес небето
през прозорчето и ето –
свети приказно таванът
в звездна, празнична премяна.

 

Зад завесите ефирни
вятърко соната свири
и с листенцата, унесен, 
разиграва ми пиеса.

 

После тихичко луната
спуска пръсти по земята
и в падьом, с балетни стъпки,
гали всички цветни пъпки.

 

Най-накрая ме понася
мека, облачна каляска
и посипват куп звездички
прах във моите очички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...