20.01.2018 г., 15:02  

Нощна пиеса

978 5 16

Грейнало е днес небето
през прозорчето и ето –
свети приказно таванът
в звездна, празнична премяна.

 

Зад завесите ефирни
вятърко соната свири
и с листенцата, унесен, 
разиграва ми пиеса.

 

После тихичко луната
спуска пръсти по земята
и в падьом, с балетни стъпки,
гали всички цветни пъпки.

 

Най-накрая ме понася
мека, облачна каляска
и посипват куп звездички
прах във моите очички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...