Грейнало е днес небето
през прозорчето и ето –
свети приказно таванът
в звездна, празнична премяна.
Зад завесите ефирни
вятърко соната свири
и с листенцата, унесен,
разиграва ми пиеса.
После тихичко луната
спуска пръсти по земята
и в падьом, с балетни стъпки,
гали всички цветни пъпки.
Най-накрая ме понася
мека, облачна каляска
и посипват куп звездички
прах във моите очички.
© Миглена Миткова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
