В мига усетих всичко 
и тази вечер беше утре...
Намерих цветенце едничко
и цялата вселена беше вътре.

Подарих мечтите си отново,
на себе си най-вече и за кой ли път...
Старите изхвърлих и готово,
като нов съм за пореден път...

Красотата с нежност ме убива.
Душата ми се гърчи във съдба.
Мисълта ми страстно ме обвива,
докато кървав ражда се стиха...

Едва проходил вече спира,
да открие цвете в тишина.
Мечти по пътя си намира,
подарени му от любовта.

В мига открива всичко.
Всичко изживява тука и сега.
От мен се ражда и във теб умира,
стиха живее в тишина.